Нанси беше почти на границата на търпението си, докато търкаше усилено сифона на кухненската мивка. Сифонът вече блестеше и тя знаеше, че просто трябваше да се занимава с нещо, докато чакаше Уенди да пристигне този следобед. „Успокой се”, каза си тя, „или ще получиш нервна криза преди Уенди дори да успее да завърши”.

Нанси остави настрана почистващите препаратии си наля обичайната чаша вино, след това прекоси дневната и седна на дивана да чака Уенди. На масичката за кафе пред нея беше касичката със спестявания от лятната й работа, която беше поставила там предварително и вълнението й отново продължи да расте,когато се зачуди кой от всичките единадесет плика с бъдещото назначение щеше да избере Уенди днес. В края на краищата, това всъщност нямаше особено значение, тъй като те всички бяха сходни и всички до едно представяха задължението за Уенди да се покаже напълно разголена на непознати за сравнително кратко време. Тези летни ‘работи’ имаха задачата да подготвят момичето за следващата фаза от обучението й през есента. Все пак мисълта за тази възможност събуди у Нанси още един порив на вълнение; тя дори не знаеше какво й беше приготвила Уенди този следобед.

 Нанси се замисли колко далеч беше стигнала младата й довереница под нейно опекунство. Тя беше убедена, че макар сега Уенди да беше покорна, така и имаше ексхибиционистки наклонности, въпреки че те бяха дълбоко потискани допреди Нанси да ги отключи. Тя се чувстваше като някой археолог, който търпеливо изчеткваше слоевете от психиката на Уенди, за да открие тайните, скрити под повърхността. Това да вижда вътрешната битка между съзнанието й,което наистина биваше потъпкано от публичното излагане на голата й плът, и нейното подсъзнание, което надделяваше и я принуждаваше да да се подчинява, беше нещо, което бе изключително възбуждащо да се гледа. Не, със сигурност не можеше да избере по-подходящо момиче, което да изпълни фантазиите й по-добре от Уенди.

Нанси взе дистанционното и включи телевизора, след това загледа отново дигиталния запис от приключението миналата седмица край езерото Ръдърфорд. Там на екрана беше Уенди, тялото й лъщеше от плажното олио, разхождайки се гола по плажа докато дузина зяпачи я гледаха ненаситно. Нанси беше гледала записа отново и отново през последната седмица, представяйки си себе си в ролята на Уенди, докарваща себе си до многобройни оргазми. Тя беше готова да даде почти всичко за да разменят местата си... да бъде млада и красива, и да върви срещу себе си и желанието си да изложи тялото си публично. И тъй като това не беше възможно, тя трябваше да се приготви за следващото грандиозно нещо -  да живее посредством експлоатирането на момичето по този начин. Това беше крайно вълнуващо за нея.

Нанси се притесняваше постоянно, че нещо може да се случи , нещо, което да разруши това, което тя търпеливо и внимателно беше създала. Тя играеше опасна игра и собствената й кариера и репутация бяха изложени на риск, ако се разчуеше публично. Така неочакваното появаване на Сандра – една от доцентките на Уенди – на езерото миналата седмица щеше да се окаже катастрофално, ако я беше видяла как насърчава Уенди. За щастие, тя беше достатъчно далеч , и г-жа Клейтън не я беше забелязала, но това само й напомняше, че трябва да поддържа дискретна дистанция докато Уенди се показва публично. Това беше също и причината да накара една от приятелките й ,Маргарет, да прави снимки и клипове, докато беше още собственичка на магазин за бельо, и не й пукаше ако някой от колежа й я беше видял да взема участие в голите разходки на Уенди.......