Понякога наистина мразя работата си. Такъв беше случаят и с Франческа. Дойде при мен в клиниката твърдо решена да се оперира. Искаше да отстраня два от белезите останали й след автомобилна катастрофа преди години.
Когато прекрачи прага на кабинета ми, затаих дъх. Не бях виждал по красива и сексапилна жена. Притежаваше оня мръснишки сексапил, който влудява мъжете. Имаше пълни, нацупени устни, малко носле, кафяви надменни очи и високо чело. Всъщност нищо кой знае колко впечатляващо като лице – а аз ги разбирам тия неща, такава ми е професията все пак – ако не беше белегът. Този прекрасен, сърповиден белег точно над дясната й вежда сякаш даваше живот на цялото това лице. Правеше го толкова интересно и привлекателно. И адски первезно. Не беше много дълбок, следователно можеше да се премахне, анализира ситуацията професионалистът в мен. Мъжът, обаче, веднага възропта: без белегът това дяволски привлекателно лице щеше да заприлича на хилядите други студени и безинтересни лица на сладникави хубавици, които срещах всеки ден в кабинета си.
-Госпожо, позволете ми да изкажа мнението си – обърнах се аз към късо подстриганата блондинка, която цупеше устни от другата страна на бюрото, кръстосала високо фантастичните си бедра. Сигурно ако се понадигнех, можех да зърна бикините й… -Не е много професиално да го правя – насилих се да продължа, мислейки си същото, но по въпроса с бикините – ала просто не мога да се въздържа да не изразя личното си мнение по въпроса. Първо: една лицева пластична операция винаги крие риск…
-Разбрах, че вие сте най-добрия пластичен хирург в страната – прекъсна ме безцеремонно младата жена, явно започнала да губи търпение и кръстоса крака на другата страна. Този път нямаше как да пропусна да видя цвета на гащичките й, защото го направи нарочно много бавно. Цвят нямаше, просто защото нямаше и гащички… !
Хлъцнах, преглътнах тежко и се изпотих. С мъка продължих, стараейки се да не мисля постоянно за божествената, гладко избръсната, алена цепка, която така терористично ми бяха натрапили пред погледа:
-Да, благодаря ви за комплимента, но все пак това е една доста сложна и дълга операция, при която много неща могат да се объркат…
-Доктор Крумов, ако по този начин убеждавате всички ваши пациенти, клиниката ви много скоро ще фалира.
-Да, сигурно сте права, но не става въпрос за това…
-А, за какво става въпрос, г-н “Касапино” – вече съвсем изгуби търпение Франческа. –Започва да ми писва. Дойдох при вас да ми отстраните тоя отвратителен белег и след като сега съм тук при вас значи добре съм го обмислила. Но може би все пак не съм направила най-добрия избор и трябва да си потърся някоя друга клиника… Знаете ли какво е всяка сутрин да се събуждате и първото нещо, което виждате в огледалото да е този грозен, шибан белег…
-Но той е прекрасен, не разбирате ли! – съвсем ненадейо избухнах аз, скочих и заобиколих бюрото.
Когато стигнах до младата жена, коленичих пред стола й и взех ръката й в своята, долепяйки я до сърцето си. –Усещате ли го как бие?! Така е, откакто прекрачихте прага на кабинета ми. Повярвайте ми, нагледал съм се на всякакви обезобразени лица и грозни белези, но този тук – и аз погалих с другата ръка сърповидната резка над дясното й око – е просто прекрасен. Той дава живот на цялото ви лице. Ако знаете само колко сексапилна изглеждате с него?! Господи, с тая первезна муцунка можете да подлудите всеки мъж, повярвайте ми! И цялото това излъчване дължите на тоя “грозен и шибан белег”… - Тук спрях словестната си серенада, защото нещо не беше наред с Франческа. Дишането й вече догонваше моето, а тя се беше поизправила в стола и ме фиксираше с блеснал, жаден поглед…
-Докторе – промълви тихо тя, с подрезгавял от възбуда гласец – никой досега не е говорил така за белега ми.
-Не е нужно да ми се подигравате – троснах се аз и оставих ръката й. –В края на краищата аз съм тук за да удовлетворявам желанията на пациентите си, така че ако толкова много искате тази операция…
-Не! – прекъсна ме младата жена и този път тя взе ръката ми. –Не ме разбрахте. Не ви се подигравам… Кажете, наистина ли мислите онова, което казахте токущо за белега ми, за сексапила и т.н.
Погледнах я в очите, търсейки някаква следа от ирония и след като не намерих такава, отговорих убедено:
-Да, наистина, вие сте най-сексапилната жена, която съм срещал.
Ръката ми носена от нейната вече се движеше. Сякаш се гледах някъде отстрани, видях как тя влезе леко между разтворилите се пред нея бедра и в следващия миг дланта ми легна върху копринената цепка. Пламнала, алена цепка!
-Какво правите, не бива – рекох аз, но сам не си повярвах. Желаех тази жена повече от всичко! –Не трябва да го правите… !
-Разбира се, че трябва! Заслужавате го, защото бях на път да направя най-голямата грешка в живота си… !
След тези думи тя се наведе и сочните й устни поеха моите. Палавото й езиче ги разтвори и се завъртя около моето в омаен танц. Когато отново отлепи устните си, вече го бях надървил до пръсване. Франческа ме гледаше и се усмихваше мамещо. Усещах, че лицето ми гори и подтикван от желанието по-бързо да го скрия някъде, страстно впих устни в гладко избръснатата й сливка.
Не бях лизал така друга жена – дори съпругата си. Не можех да се наситя на чудесния й вкус. Докато “изяждах” с устни клитора й и кръстосвах с език вагината, ръцете ми се плъзгаха непрекъснато по гладките й, стегнати бедра и дупето....