Дойде юли и многото отпуски по морето започнаха. Виргиния работеше в офис като личен асистент на директора на предприятието и често си позволяваше да отсъства и ходи на плаж. И тази седмица нямаше да направи изключение, тъй като имаше и повод да попразнува- синът й имаше рожден ден, щеше да стане на 22. Тя самата беше жена на 45, но изглеждаше страшно запазена и сексапилна. Бе разведена и често сменяше гаджетата си, което сякаш я подмладяваше. Единствената й грижа бе само синът й, който учеше във Варна и епизодично й искаше пари за да си поживее студентските години както иска. Тя, със своето голямо и добро сърце, често му изпращаше, което я принуждаваше понякога да прибягва и до изкарване на допълнителни доходи.
-Та, така тази събота ще ходя пак при Стефан, намислила съм да му купя нещичко, но дали ще го хареса- нервничеше тя, докато се перчеше, че синът й е голям, учи се добре и е хубаво момче.
-Е, то не е ли кола, младежите нищо не признават!- изръси Иван, докато оглеждаше дупето й, добре oчертано под стегнатата пола. Самият той беше икономист на 34, ерген, добре сложен, но поради доста чепатия си характер, все не си намираше свястна приятелка, ако пък си намереше някое хубаво момиче, то непременно я превръщаше в долна пачавра, предоставяйки я и на приятелите си. – И все пак, ако ще ходиш в събота във Варна, можем да пътуваме заедно, защото и аз мисля да отида на плаж. Искаш ли да пътуваме заедно?
-Абе да ти кажа идеята ти никак не е лоша. Ама трябва да се разберем нещо по- конкретно Можем да пътуваме към 7 за да избегнем големия топлик, какво ще кажеш
-Става, става, айде аз ще ти се обадя!
И както си се беше настанила на седнала на ръба на едно бюро Виргиния скочи, разклати дупенцето си, а после се върна в кабинета си. Бе облечена в сив костюм- пола и ризка със тънко сако, което й стоеше върховно. Денят им свърши бързо и без да разберат, дните се бяха изтърколили и дойде време за пътуването.
Сутринта Иван се обади на Виргиния, а после я изчака пред входа й, взе я и двамата тръгнаха за Варна. Виргиния още бе доста сънена поради ранния час на ставане, облече си набързо една ярко жълта рокля с презрамки, не особено дълга, а отдолу- само прашки. Дори не си направи труда да си слага сутиен, защото си бе взела отделно банския и имаше намерение да прекара деня в препичане. Беше си обула високи сандали на цветенца, които хубаво подчертаваха дължината на краката й. Гърдите й не бяха много големи, но бяха стегнати и с наперени зърна. Още щом я видя, Иван се надърви яко, но не показа нищо подобно на Виргиния, само я изчака да се качи и потеглиха. Когато излязоха от града и минаха няколко околни села, Иван видя, че наближават и гора и замисли хитър план. До него обаче седеше не мъж, а жена, а добре известно е, че жените обичат да разрушават мъжките планове.
-Става ли да спрем за да се изпишкам?- попита Виргиния, стискайки крака притеснено.
-Разбира се, няма никакъв проблем. Ей сега ще отбия.
Виргиния слезе и се изгуби в горичката, а Иван, без да му мисли изскочи след нея, проследявайки я до мястото, където отиваше. Когато видя къде се сниши, той приклекна и започна да я дебне. Видя я как си сваля прашките и кляка и за да не губи време, бързо си разкопча ципа, извади хуя си и започна да се търка. Гледката пред него бе невероятна. Виргиния имаше стегнато дупенце, а съвсем за малко той успя да види и добре обръснатия й венерин хълм, набъбналия й клитор и, когато видя как струята с жълта течност се спусна между устничките й, той дотолкова много се възбуди, че стисна хуя си и започна да се празни. Не издаде и звук, или поне се опита да не го прави, когато изведнъж чу глас.
-Нямаше нужда да ме следиш, сега ела тук и ми го подай в устата.